Сарти е самобитно селце с красива природа и около 900 дружелюбни жители.
Така можеше да бъде започнат текста преди четири години, когато бях тук за първи път и то все още беше онова, което немците наричат "Geheimtipp", т.е. съвет, който могат да ти дадат адепти. В случая - посветените в красивите тукашни тайни.
Сега Сарти е на път да стане известен курорт, който през сезона събира хиляди посетители.
Скромни, спретнати и живописни, потънали в растителност и цветя са къщичките на някогашните бежанци, заселили се през трийсетте години на миналия век. Строи се усилено и в скоро време колоритът и хармонията, които царстваха тук ще отстъпят на обичайното... Униформата се шие с ускорени темпове.
Нощният живот дава признаци за съществуването си с форсирането на мотори в малките часове, с прожектор и тътен от неизбежната дискотека и приглушените смехове на унгарците, които както по всичко личи, са си поставили за цел да превземат курорта “с мирни средства”. В една от уличките се мярна и първото “Ферари”.
Онова, което за щастие е останало непроменено, е големият пясъчен плаж с кристално чиста вода и неповторимата гледка към Атон. Зелените гори, лозя и маслинови дървета допълват впечатлението, че това е едно от най-красивите кътчета на Халкидики.
Оттук тръгват автобуси и корабчета, с които могат да бъдат направени обиколки на Ситония (Каламици, Кофу, Торони, Неа Мармарас, Никити, Метаморфози) или на Атонските манастири (около 10*) по вода.
Разстоянието от София до Сарти е около 450 км.

*след като бях любезно известен за броя на манастирите в Атон (20), уточнявам, че цифрата десет се отнася до онези, които ще бъдат видяни при обиколката с корабче.